Чиклитът досега: Трисечна любов, „Трисечна любов“: ВРАТ (понеже главите следват), Айнц Цу Цвай Цу Драй Цу Хер Цу Флик, Да срещнеш Ивъл Канивъл (първа част), Да срещнеш Ивъл Канивъл (втора част).

Или пауза, пауза, здрастиии, хор от розови херувимчета, здрастиии, айде чао. 

„…мина месец някъде, помня, защото си гледах календара с цикъла и се надявах да не се засекат. Междувременно във Вселената се случват и други неща, естествено по-маловажни от моя секс с него. Палежи в Катуница, национални протести, етническо напрежение, някакъв футболен мач на Стадиона на Мира в Перник, всеки ден арести, Цвъ Цвъ пее По-бе-да, докато държавата пламнала, Бойко реже лентите на гимнастичките, Масларова пазарува нови обувки. Романтика струи от всеки бутон на клавиатурата, когато той ми пише, бягайки из някакви храсти от някакви куки, гонят го, той ми пише, че всичко е наред, жив-здрав и праща целувка. Аз, една осъвременена възрожденска Геновева, стискам в шепа везана кърпичка, притеснена тоя тупан да не го пребият някъде, да не го арестуват, да не му падне някоя седалка на стадиона на националистическата тиква, после получавам смс-а, че е наред и побеснявам, и почвам да го храня какъв содомистичен недоряслак е на тия години да се занимава с глупости по стадионите, кога ше му уври главата, няма ли да се заеме с нещо сериозно, бе някой да му зашие два шамара и да се свършва тая мъка вече, абе кво съм седнала да го мисля тоя психопат дали ще му се случи нещо, аамаха, всички нацюги и хулигани на сапун, на шампоан и на ливадата с лопата, писнА ми да се притеснявам и да седя като баба Илийца пред телефона в очакване да каже в кое районно ше прекара нощта.

Всеки ден си пишем сластно-еротични есемеси с лек привкус на харесване един към друг, обаче най-важното е, че некси секс не се правеше толкова често, колкото беше програмирано по дефолт в моята глава. Са, извинете, ама ако секса се случва често, колкото месечния цикъл, то все едно не се случва. Тъкмо си спомня какво беше и резко изпадам в амнезия в края на месеца, когато пак съм забравила какво е. Междувременно, не спя с други, защото ми е супер натоварено ежедневието, не ми се занимава с други, а и той ми харесва, поне когато се виждаме в леглото се получава.

С него беше окей. Говорехме си някакви неща, спорехме за циганите, за гейовете, за нацистите, ядяхме, после правехме секс, по време на секса си говорехме хубави неща и така. Просто, мамка му, това не се случваше често, или поне не толкова често, колкото исках. Правехме планове, които и двамата знаехме, че няма да се сбъднат, но звучаха хубаво изречени, казвахме си как искаме да се виждаме и в очите си виждахме как това няма да стане или ще стане след време, случайно, не като среща или защото така сме се разбрали.

Аз съм имала чисто сексуални връзки с мъже и ми беше ок. Когато в главата ти е ясно, че е само секс, нещата са ок. Всъщност, за да са ок, май е най-добре да няма любов. Най-дългата ми такава „връзка” продължи десетина години, той ме познаваше много добре, правехме страхотен секс, после всеки си тръгваше по своите задачи. Важното условие такава връзка да се получава е да е искрена и с уважение към другия. Времето, което прекарваме заедно, сме само аз и той, няма нужда да се правят планове и уговорки, да се притесняваш от чувствата на другия, няма нужда да си казвате, че се обичате, защото е ясно след десет години, че е така. Просто е по друг начин. Сега той най-накрая е щастлив с приятелката си, с която станаха гаджета на рождения ми ден миналата година, много се обичат и се радвам искрено за него.

С него, обаче, нямаше как да се получи така, то беше ясно. Първо, за да имате сексуална връзка, трябва да се виждате (нали, иначе имаш сексуална връзка с смс-ите в телефона си). Второ, секса трябва да е изкъртващ, иначе е некси посредствен и не го търсиш този човек. Трето, не смесваш нещата – ако е само секс, дръж си го само на това ниво. Като е само секс, не вкарваш лирични моменти с чувства и емоции, това преебава сексуалните неща, почват да се превръщат в една безкрайна колежанска свалка, в която след три срока и една дипломна работа героите най-накрая стават гаджета, ама не защото искат, а защото логически са се докарали до там. Поне при мен нещата са така – ако не се получи химия с някой още в началото, на първите (да не кажа първата) ни среща, няма да се развие после (има специална глава в Чиклита как това правило си има изключения), освен това ако започна с някой само да правя секс, не се стига до нещо повече, защото на мен настройката ми към този човек е друга.

Последният ни секс с него.

Всичко почна с редовното му съобщение „целуната си”. Целуната е баба ти, сминдух! Ела ме целуни наистина, от виртуални целувки ми се изпържи клавиатурата! Ей как се ядосах, леле! Запалих джапанките яко и му казах да си довлича веднага задника в нас, че вече шмуиба и епопеята. Пил и кисел, той казва, че ще вземе душ и идва. Начи, едно време помня аз, един душ време беше 20-тина минути. С взлом нахлувам в банята, ампутирам си половината крака с бръснача, псувам майки и лели що не се епилирах вчера, както си мислех, ми са ше се насека от бързане и после ще порастнат ебаси горите тилилейски, дейба, с пемзата (имам я против целулит от бремеността, ама като съм 45 кила, къв целулит, кви пет лева) свалям поне два слоя епидермис, от телефона звучи Roisin Murphy, пея с нея, бълбукам на балончета шампоан, измий, бълбук Дъ тайм из нао, шампоан, измий, маска за коса, измий, бълбук Форевъ мор, скОчи в тая хавлия, сушИ, сушИ, мале имам 5 минути само, льосни тва мляко за тяло, е са ли точно ще го разлея по земята, баси! Нищо, две ръце – мажи с лявата тялото, с дясната бърши с мопа, ей добре, че не ми е дълга косата, тва как щях да го изсуша, 2 минути!!! Мац спирала на едното око, бързо, бързо, няма време, мац на другото, ейшмуиба как си вкарах четчицата в окото, изревах си очите са, мий спирала, мий лицето, заеби тая работа със спиралата! Кое бельо сега, кое бельо да облека? Пак е минало време от последния път, ама са ако сложа червеното с дантелите и банелите, е толкоз ли съм го закъсала, баси, се едно на абитуриентски бал ше ходя да танцувам на капака на някоя кола?! Не, тия черните гащи определено не, майка ми ги подари, нося ги само в цикъл, обхващат цялата траектория от ребрата почти до коленете. Уф бе кво значение има кое бельо, не сме се виждали от почти месец, все му е едно какво ще сваля! Сутиен? Кой сутиен? Да слагам ли сутиен? След раждането те моите гърди все едно порастнаха навътре баси. Имам три вида сутиени – 1. „Здрастииии”-сутиените; 2. “What you see is wat you get”-сутиените и един, който нося само, когато другите видове са за пране. Keep it real, викам аз, и слагам от втория вид, пък и все тая, нали сме се виждали голи вече, мачкали сме се, той познава Кики и Вики отблизо.  Да, Кики и Вики, Кики е дясната. Нахлузвам някакъв панталон и един потник. Готова съм. Само 3 минути закъснение. Хъррей.

Хъррей май ас. Няма го още.

15 минути по-късно още го няма.

Скука. Всеки момент ще дойде сигурно.

Дай все пак да сложа тая спирала. Пак бързам, щото, нали, ще звънне всеки момент, а не мога да отворя със спирала на едното око, като циклоп.

30 минути по-късно. Няма го.

Кво ли става във фейсбук?

40 минути по-късно. Тоя се е удавил дейба. Сто про се е удавил в тоя душ, дето го взима от един час. Какво, по дяволите, прави един мъж, който няма телесни части за бръснене, няма коса, на която да слага шампоани, балсами, маски, на баба ти фърчилата, не си слага спирала (поне аз не съм го виждала, а иначе аз нямам проблем с мъжете със спирала, кво па толко), има едни боксерки да нахлузва, не дилема като моята. Кво прави един час в тоя душ, дейба?

Да, и приятелите ми във фейсбук са озадачени. Тъкмо се заформя интересна дискусия и тоя идва. Е така е, все ще уцели момента, братче, да беше се забавил още малко, да си довършим разговора.

Минали са два месеца от несбъднатите ми очаквания за разтърсващия секс, който съм чакала отпреди два месеца по-рано. Начи, общо четири месеца с гушкане, нежности, миличка си ми и ше ме обладават. Снижени, снижени, колко да са ми снижени очакванията.

Тоя мъж като влезна, начи, не просто влезна, а нахлу, и като ме грабна, вдигна, притисна на стената, аз ей така на место запецнах. Нещо май си говорихме, ама явно не съм внимавала, защото гледах как ми хвърчат дрехите из стаята, как ме хапе по врата и ръмжи като мечка, как ме мята като кукла на …къде ме метна, боже мой? Диван ли беше, масата ли беше, на пода ли беше? После чертичка, точка, хоризонт. После здрастииии. После занулихме календара. После бях кротка и хрисима, и притихнала, и доволно усмихната, и всичко беше розово, и един мармот завива в станиол млечен шоколад, а едни пухкави агънца скачат по захарни розови облачета, пеят херувимчета и е дошъл световния мир.

Той и Максим, сина ми, се познават, но на следващата сутрин той реши да се представи официално. Максим си кибичи на дивана и си прави нещо си негово, той се приближава към него, подава му ръка и казва: „Здравей, Максиме, аз съм един-кой-си, приятно ми е.” Разочарована съм, че не му подава и визитка, некси отиваше на момента. Максим само го поглежда изпод вежди и го подминава. Става ми супер смешно, но отново се замислям за участието на мъжете в живота на Максим. Т.е. нулево.

На тръгване той казва, че иска да се виждаме по-често, а и сега вече не е такава лудница около него. Само, ако може, понеже го завърта шайбата и изключва, аз да му напомням и да го ръчкам да се виждаме, че от събрания той просто забравя. Не знам дали е проумял физиономията ми, като го каза. Тя гласеше нещо такова:

@№*‰€№ Ю%$§€&@¤)($)$(@№Ю%(%*Ю€*§€$#&@¤©¬‰€

Ко рьечи?

Не сме се виждали оттогава. След пауза от около месец и половина, той ми писа „целуната си”, а аз си помислих две неща. Първо, че той явно е във времева капсула, където липсата на контакт с някого в продължение на повече от месец не значи нищо за отношенията ви. Второ, прави му се секс. И на мен, но вече не с него.“